Случвало ли ви се е….както си живееш живота, планираш си разни неща, представяш си какви резултати биха се получили, мечтаеш си, работиш по себе си, преодоляваш страхове и изведнъж… – бам! Всичко – с хастара навън! Сякаш някакъв невидим психичен тайфун е минал през главата ти и е раздухал току що наредените 10 999 парченца от пъзела на живота ти, който си редил старателно къде сам, къде с помощ от близки в продължение на 10 години.

Със сигурност условията, в които живеем днес, независимо от държавата, в която се намираме и цялата истерия покрай този вирус накараха много хора да променят една част от живота си. А някои даже си тъпчат още на едно и също място и се молят да се върне „онуй време, когато всичко беше „нормално“. То, откога не е нормално, ама нейсе! Но не затова ми беше думата.

А за това как решаваме дилемите в живота.За човек като мен, който е роден да съчетава хиляди противоречия по оста Риби-Дева(много тегаво, беее!) , направо понякога ми се струва, че по-лесно ще накарам олиото да плува под вода, отколкото да взема решение, за което се борят ума и сърцето ми.

Хората много често пишат мъдрости от сорта „Не слушай ума, слушай сърцето!“ или пък обратното. Всъщност, като се замисля, така формулирано може да е полезно за някого, зависи докъде е стигнал в своето личностно израстване. Спомням си, че и аз съм го мантрувала това, преди да започна да тествам, това което проповядвам.

Та, аз ако действам по тази рецепта досега животът ми може би щеше да изглежда като влакче на ужасите по отношение на скоростта, с която щях да преминавам от събитие в събитие, щях да имам поне три брака, три развода и поне още три деца, професионалната ми кариера щеше да е от поне 100 страници с различен цвят и със сигурност нямаше да съм непозната на психиатричните диспансери….щото то, как се издържа на такъв огън, бе братче?!

 На ума и да искам не мога да разчитам, щото….мен природата с други работи ме е дарила.:) Разумът е друго нещо обаче. От малка се вслушвам в съветите му. Но преди доста време попаднах на една невероятна книжка за интуицията, която преобрази някои мои виждания, но така и не прилагах изчетеното активно в моя живот. 

Преди седмици се наложи да реализирам на практика наученото. Появи се огромна дилема в живота ми, от чието разрешаване зависят малко или много още няколко съдби – тези на най-близките ми и обични хора. Трябваше да реша дали да започна да се обучавам в това, което от дете съм усещала като много мое(нещо с танци) или да продължа по пътя, който избрах преди време също с толкова любов, но и като че ли малко повече по разум(психотерапия) – така беше логично, правилно да постъпя тогава. 

И така в един момент стоя изправена пред привидно неразрешима за мен задача – от една страна България, любими и близки хора, планираното ми окончателно завръщане, обучението ми в Естествена психотерапия при един от най-добрите и сърцати обУчители, близостта, споделеността и любовта на изключително талантливите ми колеги там и от друга страна – Германия, възможността да се обучавам в танцова психотерапия в една от най-старите им школи във Франкфурт(най-сетне нещо с танци!), при обаче безкомпромисно почти следване на безумните мерки, дистанция, маски(дори и по време на танцуване!!!), хладина и повърхностно разбиране на живота. Плюсове и минуси има още доста и от двете страни на дилемата, но тези ми изпъкват на първо четене и вълнуват сърцето ми особено силно. 

От опит знам, че противоречията са допуснати в света като условие за развитие. Доброто и злото, приливите и отливите, студеното и горещото и още хиляди примери за дуалното в живота ни…навсякъде са – в личния живот, в отношенията ни с хората, в професионалното ни развитие, в природата, в болката, в сълзите, в страстите, в успехите и в неуспехите…. И само когато успеем да ги интегрираме, смирено да ги приемем като част от Пътя ни, тогава се отпушват „ушите“, които чуват интуицията.

„По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията НЕ произвежда никакво раздвояване нито в ума , нито в сърцето, нито в съзнанието на човека. В интуицията има ЕДИНСТВО на нещата. Това е настоящето.“ Учителя Петър Дънов 

Явявам се аз на първия уъркшоп в тази школа и с огромна изненада установявам, че още от първите минути „заплувах в свои води“. Нямах съмнение в способностите си, нямах раздвояване, няма „дали съм достатъчно добра за това…?“ Аз, която не обичам да говоря на немски(правя го защото съм избрала да живея тук засега) взех първа думата – пред толкова много непознати германци.! Без грам безпокойство и съмнение в себе си! И така три поредни дни без да усетя и частичка от парализиращата ме преди време тревожност, и ограничаващото себеизявата ми безпокойство! Никакви телесни симптоми – попипвах си сърцето, дали е на място, щото иначе в други подобни ситуации направо е разкъсвало кожата ми от биене! Казах си: и това ако не е знак свише?!

Та, над пъпа, под лъжичката, всички ние имаме едно място – нарича се слънчев сплит! Някои го наричат и „стомашен мозък“ . Каквото той каже – това е вярното! Това е нашата връзка с Бога. Интуицита ни се намира точно там. Интуиция идва от „ин тао“ и значи „в бога“. Вяраваш или не, има я. И най-хубавото е, че можем да я развием, да се научим да се вслушваме в нея, за да можем да разнищваме по-леко проблемите си. 

„Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост!“ Учителя Петър Дънов

Има ли борба между ума и сърцето, на помощ идва интуицията! Опитайте!